Българската софтуерна индустрия създава Национален съвет за образователна реформа и икономика на знанието

Създаването на Национален съвет за образователна реформа и икономика на знанието беше във фокуса на обща среща на водещите браншови организации в технологичната индустрия с представители на водещите български университети, както и на Министерството на образованието, младежта и науката, Българската академия на науките и други организации. Срещата се проведе вчера (26 март), в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по инициатива на Общата работна група по образование на браншовите ИКТ организации – Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), ИКТ Клъстер, Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), Българска уеб асоциация (БУА) и Европейски софтуерен институт – Център Източна Европа. Сред университетите бяха представени Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов Български Университет, Технически Университет София, Университет за национално и световно стопанство – София, Университет по библиотекознание и информационни технологии – София, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски”, Русенски Университет „Ангел Кънчев”, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, Стопанска академия „Димитър Ценов” – Свищов, Висше училище по застраховане и финанси – София и др. В срещата взеха участие и представители на Съюза на учените в България, Съюза на математиците в България, Института за пазарна икономика и други организации.

Целта е да се ускорят процесите по реформиране на образователната система с акценти върху значителното подобряване на общото качество на образование за всички деца и върху сферата на информационните и комуникационни технологии. През последните години секторът изпитва все по-остра липса на качествени кадри, която се отразява пряко върху бизнеса му. „Трябва да бъде подобрена връзката между образованието, обществото и бизнеса. Защото образованието не би трябвало да произвежда само добри работници. То трябва да произвежда добри граждани и добри хора“ – посочи Явор Джонев, ръководител на обединената работна група на ИКТ организациите и Зам. председател на Управителния съвет на БАСКОМ, който ръководеше срещата.

„Не можем да очакваме проспериращо общество във в икономически, социален и културен аспект, ако не развием икономика с висока добавена стойност – икономика, базирана на знанието. Нормално е именно ние – представителите на ИТ индустрията – да сме катализатори на цялостната промяна в образователната система, защото това е една от най-проспериращите индустрии. Софтуерният бранш расте десет пъти по-бързо от нарастването на националния продукт, изцяло експортно ориентирани сме и се съревноваваме на световно ниво. Това обаче не означава, че няма да търсим диалог с всички представители на образователната общност. Ако изграждаме икономика на знанието, това не трябва да се случва само в софтуерния сектор. Икономика с висока добавена стойност може и трябва да бъде създадена във всички останали сектори“ – добави Явор Джонев.

В резултат от дискусиите се оформиха три комитета с различен фокус, които трябва да заработят в близко бъдеще:

Университетско образование – за подобряване на ксчеството и взаимовръзката с обществото и бизнеса. Организирането на този комитет ще бъде на специална среща на ниво университетско ръководство, представители на бизнеса и гражданското общество;
Училищно образование за мислене, творчество и съзидание – изграждане на когнитивно – емоционални компетентности за всички деца, подобряване на мотивацията и качеството по предметите информатика, математика и точни науки, вграждане на развитие на тези компетентности във всички други предмети и образователни дейности;
Университетско и професионално образование за ИТ – решаване на острата криза в софтуерната индустрия откъм количество и качество на специалистите, развитие на работната група по образование на ИТ асоциациите с представители на университетите.

Бе прието комитетите да работят като част от Обществения съвет към Министерството на образованието, младежта и науката, който ще се учреди от служебния кабинет. Ако Общественият съвет не заработи според очакванията и се върне в старата си казионна форма, комитетите имат достатъчно капацитет и енергия да действат самостоятелно.

Участниците в срещата дискутираха, каква структура трябва да има новият обществен съвет. Очаква се той да е с двустепенна структура на управление, включваща управително тяло, което се съпредседателства от министъра на образованието и от представител, избран от всички участници, както и по-широк съвет, в който ще бъдат представени всички заинтересовани организации. „Подобна форма на съпредседателстване фигурира в много страни с успешно реформирани образователните системи. Този модел е по-труден, но внася още в основата на съвета необходимостта от диалог и премахва възможността, едната страна да избяга от отговорност в бъдеще“ – заяви още Джонев. Той добави, че всички заинтересовани лица и страни ще могат да участват като наблюдатели в съвета и работата му ще бъде абсолютно прозрачна.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*