В IT индустрията в държавите с персийско-говорящо население има много незапълнени ниши

Амир Хадеи е основател и изпълнителен директор на AHURA Software, а също така и член на УС на Ирано-Българска Бизнес Асоциация. Владее български, персийски и английски. Занимава се активно с информационни технологии още от училищните си години. Идеята за компанията му хрумва през 2012 г. и не след дълго, заедно със своя съдружник Мартин Тончев, създават AHURA Software.

ВЪПРОС: Бихте ли представили компанията и предлаганите от нея услуги?

ОТГОВОР: AHURA Software е българска компания, оперираща в сферата на информационните технологии. Услугите, които предлагаме, са съсредоточени върху успешното локализиране и публикуване на различни софтуерни продукти в държавите с персийски-говорящо население и по-конкретно в Ислямска република Иран. Най-често това са уебсайтове, браузър базирани игри или мобилни приложения. Други услуги, които предлагаме и също са част от цялостния процес на локализиране и публикуване, са проучване на пазара, интегриране на локални платежни системи, локален маркетинг и оптимизация, тестване и проверка на качеството, мениджмънт, администрация и техническа поддръжка.

ВЪПРОС: Какво ви накара да се насочите към този бизнес?

ОТГОВОР: Една от главните причини е, че IT индустрията в държавите с персийско-говорящо население е слабо развита, има много незапълнени ниши и като цяло е неконкурентноспособна, спрямо европейските пазари, а потребителите са “жадни” за нови продукти и услуги. Основната мисия на нашата компания е да даде възможност на персийско-говорящите интернет потребители да използват чуждестранни софтуерни продукти на своя роден език, а също така и да могат да се възползват от платените им услуги.
ВЪПРОС: Имат ли интерес български компании да предлагат своите продукти и услуги на пазарите с персийско-говорящо население?

ОТГОВОР: Да, повечето български компании, с които сме контактували, имат интерес към излизането на пазарите с персийско-говорящо население, но практиката ни показва, че западноевропейските компании са много по-уверени в това свое решение и съответно по-голямата част от нашите клиенти са немски и френски фирми. И все пак, ние имаме огромно желание да работим с доказали се български фирми, защото съществуват страхотни български продукти, които заслужават да разширят своя обхват.

 

ВЪПРОС: Възможно ли е един продукт, който не е преведен на персийски език и съответно не е локализиран в държавите с персийско-говорящо население, да заинтригува местните потребители?

ОТГОВОР: Разбира се, не изключвам такава възможност. Най-вече зависи от това какъв е продуктът, но самият факт, че не е локализиран, автоматично намалява шансовете му за успех. Ако самият продукт е сложно устроен, съдържа много информация на чужд език и не приема плащания чрез локални платежни системи, то тогава е почти сигурно, че няма да се радва на кой знае какъв интерес от страна на крайните потребители.
ВЪПРОС: Какви грешки допускат най-често компаниите, които сами правят тази крачка към пазарите с персийско-говорящо население?

ОТГОВОР: Това зависи най-вече от екипа, който локализира продукта. От колко души се състои, колко опит има, с какви локални връзки разполага и до каква степен е запознат със спецификата на пазарите. Естествено, по-малките фирми допускат повече грешки. Например не спазват една от началните стъпки от цялостния процес на локализиране и публикуване, а именно пазарното проучване. Друга често срещана грешка е неправилното локализиране и несъобразяването на съдържанието с културните и религиозните разбирания на аудиторията, което води до неговото блокиране от страна на местните власти. Събирането на приходите също се оказва сериозен проблем, пред който се изправя всяка компания, която няма локален партньор.

Цялото интервю четете в сайта за стартиращи преoприемачи Newbusiness.bg

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*