Как легендарният спринтьор Николай Антонов се справя със зависимостите от дрогата и алкохола

 

Николай Антонов – Таланта е най-добрият спринтьор на 200 метра, който България е имала някога. През 1991 година в Токио, в състезание с Майкъл Джонсън, поставя национален рекорд от 20,20 сек, който и до ден днешен не е подобрен. Там получава и прозвището „най-бързият бял мъж на света”. През 1992 година успява да надбяга легендарния Карл Луиз. Все още държи третото постижение на всички времена за Балканите, както и шестото за състезание в зала.

 

Николай Антонов не се състезава от повече от 20 години. Това са 20 години, пълни с алкохол, наркотици, хазарт, побоища, престъпления, затвори и клиники. Самият той нарича това време своя „черен живот”.

 

Днес обаче големият състезател от близкото минало е успял да намери пътя към себе си. От повече от две години живее спокойно и чисто. Историята на този период е не по-малко интересна от тази на неговата спортна кариера. Това е една история за подкрепа, възстановяване, откъсване от зависимостите и завръщане към смислен и стойностен живот.

 

Ето неговия личен разказ за невероятните му върхове, драматичните му падения, зависимостите и дългото бягство от тях

 

  • Как започна историята ти с алкохола и наркотиците? Разкажи ни повече.

 

За първи път пих, когато родителите ме заведоха на гости при роднини. Братовчед ми направи мента-облак. Толкова пих, че после връщах и се чувствах ужасно, но ми беше толкова лошо, че години не посягах. Тогава бях на 14 години. После до 17-18 съм употребявал много малко, без да се напивам.

 

През 1988 направих 2 рекорда за България, станах вице-европейски шампион за мъже на 200 метра спринт в зала. След тази титла се прибрах в София и започнах да се „награждавам“ за доброто представяне… Пиех и от радост за победите, и от разочарование при загубите. Влизах от запои в запои, редувайки награждаване и наказания години наред. След всяка победа следваше купон, дискотеки, алкохол, жени. Докато спортувах, не съм употребявал наркотици, само медикаментите, предписани от спортните лекари. Сред тях имаше и възбуждащи нервната система препарати, които действат като наркотиците – анаболи, стромби, хормони на растежа и прочие.

 

През 1995-а започна началото на спада в живота ми – малки победи, проблеми с жена ми. 1996-а се разделихме преди Олимпиадата, разконцентрирах се, не си покрив норматива и отпадна всичко. Отказах се от спорта.

 

След време открих кокаина. Имах скрити пари 300 000 долара. Реших, че ще ги пръсна и ще започна отново. Това беше 1998 година. Оказа се, че тези пари не са толкова много, изхарчих ги за 2 години и половина за дрога, алкохол, жени, хазарт и всичко останало.

 

Около 25 години – черен живот, труден, гаден, с много престъпления, побоища, групировки, проблеми с властта, с групировките, през всички тези години съм употребявал много. Най-голямото ми дъно беше ноември 2003. Тогава се разболях. Приятелката ми забременя, реших да спра от раз и го направих. Изпаднах в делириум, който продължи няколко месеца. Приятелката ми роди седмаче. Дъщеря ми беше на 4 дни в кувьоз, когато ми казаха, че може да не оживее, да остане сляпа. Тогава вече бях останал без пари, болен бях, реших, че не искам да живея повече, взех кухненския нож и си направих харакири. Нарязах си вените. Спешни операции ме спасиха от смъртта. Лежал съм 10 пъти в психиатрии, 8 месеца бях в затворническа лудница в Ловеч за въоръжен грабеж. Имах много дела – опит за убийство, хулиганство и прочие.

 

И така до момента (през 2018 год. – бел. ред.), в който Ралица Стефанова от предаването „Преди обед” по БТВ ми се обади и предложи лечение в Терапевтичен център „Жива”. Така станах герой в поредицата „Не/зависимите“ и се лекувах безплатно. Първото ми запознаване с управителя на центъра Александър Илиев ме впечатли много. Усетих топлина, добрина, честност, чистота, реших, че това е моето място и постъпих без колебание и започна моето възстановяване.

 

  • Кое беше нещото, което те накара да се замислиш сериозно над зависимостта и да потърсиш помощ?

 

Самосъжалението. Също и срама, които изпитвах към дъщеря ми, майка ми, като я гледах, как страда. Тя също е изпитвала много срам заради мен. Приятелите ми не страдаха, те се забавляваха с мен, но не са знаели как се чувствам. Само близките заеха как се чувствам и че не съм добре.

 

  • Вече от над две години си чист. Как се промени животът ти след лечението? Разкажи ни как минава един твой ден.

 

Доста съм активен, ставам в 6:30-7:00, започвам със задачите, спазвам хигиена, всички принципи които научих от Център „Жива”. Първо гледам да изглеждам добре външно и тогава започвам да подреждам деня си. Занимавам се вече с много неща.

 

  • Днес чувстваш ли се напълно възстановен от зависимостта?

 

Все още не се чувствам напълно възстановен. Усещам, че имам слабости все още. И може би докато съм жив ще ги усещам, но се надявам, че ще опознавам все повече себе си и ще се науча да преодолявам тези слабости с лекота.

 

Осъзнал съм, че възстановяването е до края на живота ми, че нямам право да правя експерименти със себе си. Сега и милиони да ми дават няма да посегна към алкохола и дрогата.

 

  • Какво ще посъветваш хората, които се колебаят дали да потърсят помощ за зависимостта си?

 

Да не отлагат, а да направят първата крачка, защото животът им ще отиде на зле. Три са нещата, които ще им се случат, ако продължат да употребяват – затвор, лудница или смърт. Да не говорим, че няма да са щастливи, че ще загубят близките и семействата си, може да нямат поколение и прочие. Не пожелавам на никой моето черно минало. Ако някой тръгне по този моя път, може да не оцелее. Може би заради организма ми, спорта, здравето, близките съм успял да оживея, докато вървях по моя черен път. Пожелавам на тези, които все още употребяват, да ме изпреварят във възстановяването.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*